"Ремонтът" - Разказ от Явор Перфанов

 

Ремонтът

Петя и Андрей живееха заедно отдавна. Мъжът бе по-възрастен с около двадесет години от своята съпруга. Имаха син, който работеше в голям град. Много неща бяха преживяли заедно. И тъга. И радост. Вървяха по път от обич и доверие. Отдавна Андрей бе решил да направи ремонт в стаите на къщата. Баня. Коридор. Кухня и тераса. Решиха със съпугата си ремонтът да започне през лятото. Препоръчаха им майстори. Петя ходеше на работа, а Андрей остана при работниците. Започнаха да къртят старите плочки в банята. Чувалите се пълнеха с боклук. Бъзрастният мъж седеше на стол, който бе изнесен навън. Наблюдаваше. Мислеше си колко ще се зарадва Петя, когато всичко се обнови.
- Сега гледаш боклук - каза единият от майсторите. - Ден, два ще е така. После ще се изчисти и ще се успокоиш.
- Дано да е така! - отговори Андрей. - Не ви се бъркам в работата. Искам само да стане всичко, както трябва.
След няколко дни майсторите започнаха да лепят плочки в банята. Ред по ред. Първо стените. След това пода. Фугираха. Шпакловаха тавана.
- Много хубаво стана! - каза Андрей. - И жена ми го хареса. Като сложим душа и ккато изчистим ще е идеално.
Майсторите работеха вече в кридорчето, в което трябваше да има пералня. Направиха канализацията. За мивка. Сифон на пода. Отново къртене. Боклук. Андрей седеше навън и си поглаждаше с ръка брадичката. Представяше си как съпругата му ще се радва. Тя всяка вечер след работа виждаше свършеното от майсторите. Обсъждаха с Андрей какво да купят. Какво огледало. Каква лампа.
- Момчета! - каза една вечер Андрей. - Изморен съм вече. А гледам вечер да хвана метлата да измета. Да сгъна найлона, който постилам да вървите по него. Все пак тук се храним. А жена ми цял ден е работила. Всичко стана много хубаво. Ще дойдат и шкафчетата. Ще ги подредят. Много съм радостен. Ако знаете какс е радва Петя! Това исках да видя в нейните очи. Радост. Нали знаете през какви изпитания преминават двама човека в семейството? Какво по-хубаво от това в един дом да има уют, спокойствие и обич!
- Така е! - каза единият от майсторите.
- Още малко и сме готови! - с усмивка каза и другият.
Андрей очакваше съпругата си да се прибере от работа. Радваше се, че в нейните очи той си оставаше човекът, когото тя обичаше.
Две сърца в един дом.

Явор Перфанов
11.07.2023 г.
Г. Оряховица

"Красивото" - Разказ от Явор Перфанов

 Красивото

Стефан и Георги се разхождаха след работа по тротоара до главната улица. Говореха си. Смееха се. Денят бе много топъл и вечерта предразполагаше към приятни разговори. Край тях мина мъж, който кимна с глава и продължи по пътя си.
- Ето! - каза Стефан. - Видя ли го този мъж?
- Да! - отговори Георги. - Не го познавам лично, но знам кой е.
- Чудя му се. Чел съм му нещата. Така ме докосват. Ще кажеш, че са за мен написани.
- И аз съм чел негови творби - каза Георги. - Пълнят ми душичката.
- Не доумявам само едно. Понеже добре го познавам. Разговаряли сме. Пили сме кафе. Той е сприхав. Избухлив. Често е намръщен. Крив отвсякъде. Хората не смеят да го закачат, защото е докачлив и се обижда. Псува. Даже съм го виждал да беснее и да рита камъни по улицата. Кажи м как този човек пише такива неща, които да галят сетивата?
- Не мога да кажа! - отговори Георги.
- Ако не го познавах щях да кажа, че е темерут. Виж, че е и невзрачен. Не се оглежда как се обличат хората.
Георги се усмихна и каза:
- Да не би пък това, за което пише да си е неговият свят? Този, в който се чувства добре. Това, че е скандалджия и грубоват да го предпазва от нараняване.
- Предполагам! - отговори Стефан. - Аз съм го питал за музата. За любовта. За доверието. Мълчи. Отговаря с една дума. Един вид да не го питам повече. Особняк.
- Да! - Отговори Георги.
- Даже един път го проследих. Беше ми интересно. Той обича да се разхожда сам. Саможив. И знам, че ходи в парка, когато е в почивка. И аз вървях след него, но на достатъчно разстояние, че да не ме види. Защото усети ли, че имай някой наблизо и се стяга. Поздравява и си тръгва. Седна на една пейка. Запали цигара. Огледа се. Като видя, че няма никой се усмихна. Ей така, сам на себе си. Бездомно куче бе легнало до пейката. Една катерица спокойно се разхождаше. А кълвачът нареждаше задачите си за деня. И аз май станах романтик. Както и да е. Тогава го видях усмихнат. Сякаш бе в своя си свят. Присвил очи, колкото да вижда светлината. Миг на безвремие. Идваше ми да отида при него и го попитам това ли е вдъхновението му? Но знаех, че щеше да ме скастри и не посмях. Тръгнах си. Прочетох новата му творба и се разплаках. Толкова красиво.
- Явно, че това са неща, които са му в сърцето и по този начин изразява себе си. А което показва като характер го пази.
- Сигурно.
Двамата мъже се засмяха и продължиха своята разходка.

Явор Перфанов
04.07.2023 г.
Г. Оряховица

"Топло и студено" - Разказ от Явор Перфанов

 Топло и студено

- Топло е днес!
- Нормално е. Все пак е лято.
- То на нас все не може да ни се угоди.
Илиана и Стефан се засмяха на непринудения разговор между тях.
- Да седнем да изпием по нещо! - каза Стефан.
Илиана кимна в знак на съгласие. Отбиха се в заведение, в което понякога влизаха. Седнаха навън. Денят бе топъл. Хората с нетърпение чакаха вечерните часове, в които се усещаше прохлада.
- Наистина е топло! - каза Стефан. - Но виж колко е различно когато едно и също нещо е топло, а понекога е студено. Например бирата. Съвсем различен вкус има в двете различни състояния. Или пък динята. Или пък таратора. Ако щеш вземи и морската вода. Усещането е коренно различно, нали?
- Да, така е! - отговори Илиана.
- И с времето е така! - каза Стефан. - Когато е топло, човек не бърза. Говори спокойно. Дори понякога се увлича. А щом е студено, тогава е припрян. Казва една две думи и мисли, че хората го разбират само с поглед. И после защо има лед между хората?
- Прав си! - каза Илиана. - Ами то е така и с отношенията между жена и мъж. Когато е топло сякаш във въздуха е любовта. Не е нужно да изричаш, че обичаш някого. То просто се усеща. А щом е зима всеки копнее за топлина. Питат те дали го обичаш. Искат да им се повтарят мили думи.
- Така е! - отговори Стефан. - Едни и същи неща, които са различни когато са топли и студени.

Явор Перфанов
03.07.2023 г.
Г. Оряховица

"От главата" - Разказ от Явор Перфанов

 

От главата

- Виж! Колко е хубаво времето! Лято е. Слънце. А ти си навел глава. За какво толкова мислиш?

Младият мъж погледна стареца в очите и каза:

- Не знам дали си внушавам, но ме е страх.

- От какво се страхуваш? Млад си. Работиш. Имаш сили.

- Все си мисля, че ми има нещо. Че съм болен. Нали виждам хората как се оплакват. А казват, че по човека ходи.

Старецът се усмихна. Погледна към небето. Докосна по рамото младия мъж и каза:

- Момче! Да се стягаш. Губиш си времето в страх. Никой няма да ти го върне. Не искаше ли преди няколко месеца само да има слънце? Ето, грее. Можеш ли да вървиш? Можеш. Работиш ли? Работиш. Какво толкова искаш?

- Не искам, просто ме е страх.

- Не бива. Двамата с теб сме част от този толкова кратък разказ. И ще ти кажа само, че всичко е от главата. Промениш ли си мисленето няма да те е страх.

Явор Перфанов

28.06.2023 г,

Г. Оряховица

Силата на празните думи - Разказ от Явор Перфанов

 Силата на празните думи

Празните думи са едно от малките неща, които са лишени от съдържание, а струват скъпо. Те не са като обещанието. Всичко може да се случи и то да не може да се изпълни. Празните думи се изричат с пълното съзнание, че някой може да повярва в тях. Да се гледа в очите и да му се говорят нереални неща по начин, по който изглеждат истински. И интересното е, че и двете страни вярват на тези думи. Само, че едната се забавлява, а другата е наранена. Защото идва един момент, в който всичко излиза наяве. А това е толкова скъпо, защото струва времето на човек прекарано в мечти. Празните думи са в лускозна опаковка. Привличат вниманието. И човекк без да иска отхвърля онези неща, които са истински. А те винаги са прости. Обикновени. На тях се крепи любовта, приятелството и отношенията между хората. Докато са лъскави, празните думи раждат мечти. След това сриват до основи. И скриват усмивката. Човек си обещава повече да не вярва на тези неща. До следващият път.

Явор Перфанов
27.06.2023 г.
Г. Оряховица

"Романтикът Юни" - разказ от Явор Перфанов

 Романтикът Юни

Жена върви в парка сама. Загадъчна усмивка. Явно се връща в миналото. Всеки спомен носи носталгията по нещо вече отминало. Рокля. Дълга. Почти опира в земята. Жена, която сякаш никога не е имала име. Цветята дори се обръщат и я гледат. Събрала красотата на цъфтежа на дървета и цветя, тя върви бавно. Стъпва уверено. Усеща погледите на всички върху себе си, но не се обръща. Може би си мислят, че е надменна. Но тя е влюбена. И е над тези земни неща. Не обича мъж. А всеки миг, който е част от нейните дни. Колко е плакала. Колко дъжд е имало в очите й. Колко бури са се разразявали в моминското сърце. Колко вятър се е блъскал в мечтите й. Само тя си знае. Това е пролетта.
Мъж върви в същия парк. Сам. Усмихва се, сякаш си представяше бъдещето. Чувстваше се добре. Енергичен. Правеше си планове. Радваше се, че те се реализираха с лекота. Имаше чувството, че ако стисне камък ще го натроши на парчета. Изпъчил гърди, той не си даваше сметка, че нищо не зависи от него. Че не знае какво ще му се случи през деня. Облечен неглиже. Във вид, който не впечатлява, но го кара да се чувства удобно. Маратонки, по които имаше следи от много път. Весели и безгрижни очи, които попиваха всичко, което виждаха по пътя. Той бе уверен. Знаеше, че има много слънце около него. Това е лятото.
Юни бе взел и от пролетта, а и от лятото. Чувствата му преливаха от сърцето. Сменяше си настроенията през час. Понягога му бе тъжно. Спомняше си за уюта в дома, когато все още навън бе студено, а в стаята се носеше аромат на чай. Бе го била градушка много пъти. Когато се доверяваше сляпо на тези, които обичаше. Буря бе разбивала сърцето му. Но той не спираше да върви. В пътя виждаше романтика. Цъфтящата лавандула. Зеленина. Все още свежа, преди да пожълтее. Толкова много цветове. Можеше да види и дъга. След час вече е весел. Толкова слънце. Топло. Дебелите дрехи са вече в гардероба. И да завали ще се скрие някъде по къси ръкави или ще върви безгрижен под дъжда. Ще се влюби. Защо да не обикне. Топло е. И никой вече не зъзне от студ, а и от страх. С мечти, които знае, че ще сбъдне с лекота. Това е Юни. Дете на пролетта и лятото. Месец, в който човек разбира, че да си романтик не е да се лигавиш с думите. А да преживяваш всеки един миг.

Явор Перфанов
19.06.2023 г.
Г. Оряховица

Кладенчова вода - разказ от Явор Перфанов

 Кладенчова вода

Хората минават край него. Изглежда забравен от всички. По дървеният му капак кацат птици. Вятър брули стените му отвън. Дъжд го вали. Слънце го грее. Но той стои гордо някъде далеч от човека. Не се натиска да даде това, което има. Кладенецът знае, че който поиска може да си вземе. Хората обичат да им е лесно. Утоляват жаждата си с питейна вода от водопровода. С чешми с лъскави кранове. С блестяща от чистота мивка. И понеже външният вид лъже, те пият от водата от градската мрежа. Вярват, че е чиста. Не го подлагат дори на съмнение. Не се замискят за нейния път. Къде отива след като попадне в канализацията. По какъв начин се връща обратно, за да се пие пак. Малко хора знаят, че в кладенците водата е чиста. Повечето от тях дори извръщат глави с погнуса. Мислят, че в дълбокото тя се е премесила с пясък и камъни. Не го знаят, а просто разсъждават. А кладенецът дава вода, която веднъж пита от нея винаги ще искат да утоляват жаждата си от там. А ползват водата за поливане. Никой не я оценява, докато не я опознае. Също като при сърцето. Хората отбягват някого. Отиват там, където са другите. При лесното. И Никой не знае какви чувства се крият в дълбокото. Докато не утоли жаждата си за обич.

Явор Перфанов
08.06.2023 г.
Г. Оряховица