Победа
Всеки от нас харесва младостта. Това е период от пътя на човека, в който е силен. Не се страхува от нищо. Поне така си мисли. Че няма невъзможни неща. Че е свободен. Че старите хора са с едновремешно мислене. Младият човек рядко се вслушва в техните съвети. Силата му е в това, че според него времената са различни. Всъщност, в младостта си човек робува на много неща. На това какво ще кажат хората. Как изглежда? Да работи единствено за името си. Като чуят за нег да му се възхищават. Обича повече чуждите хора и им се кланя. Скъсва се да им прави услуги. А за най-близките му, които го обичат все няма време. Хваща едно, започва друго. Гледа да свърши много неща за кратко време и накрая нито едно от тях не е изкарано докрай. И уж е млад, а се чувства все едно, че е окован с тежки вериги. Уж бърза, а му се струва, че тъпче на едно място или върви много бавно. Състезава се с другите, а не се вижда на почетната стълбичка. Ядосва се, защото вижда ежедневието си сиво и не се случва нищо, което да го зарадва. Постига успехи, но не е щастлив. Все са му малко. Иска му се другите да му завидят. Не осъзнава, че хората си имат грижи и радости и съвсем не им е до него. Това е битка, която продължава много време. Идва ден, в който човек спира за миг. Обръща се назад. Много малко спомени са останали в съзнанието му. И то с близките хора, за които е нямал време. А все още воюва. И разбира, че битката е със самия себе си. Промяната идва изведнъж. С осъзнаването, че насладата от дните не е в бързането. А крачка по крачка да се сбъдват желания и мечти. Вече не го интересува какво ще кажат другите. Те минават и заминават. Никой няма да му каже "Браво!" за това, че е помагал или се е лишавал от нещо заради някого. Започва да обръща внимание на себе си. Вижда колко любвеобилно сърце има. Чуди се защо го е пълнил с толкова тъга, след като толкова малко му е нужно да тупти радостно. Не приема всеки ден като старт за състезание. И се усмихва. Защото се чувства победител. Нищо, че младостта е отминала. Вече няма окови. няма вериги. Името му дори да не значи нещо за някого не е важно. Негово си е и си го носи с чест. Това е победата. Така човек се чувства свободен. Когато се научи да се владее. И така дава всичко от себе си. Обществото ще е свободно, когато всеки човек поотделно има своята победа. Тогава народът е победител.
Явор Перфанов
09.05.2023 г.
Г. Оряховица
Няма коментари:
Публикуване на коментар