Кладенчова вода
Хората минават край него. Изглежда забравен от всички. По дървеният му капак кацат птици. Вятър брули стените му отвън. Дъжд го вали. Слънце го грее. Но той стои гордо някъде далеч от човека. Не се натиска да даде това, което има. Кладенецът знае, че който поиска може да си вземе. Хората обичат да им е лесно. Утоляват жаждата си с питейна вода от водопровода. С чешми с лъскави кранове. С блестяща от чистота мивка. И понеже външният вид лъже, те пият от водата от градската мрежа. Вярват, че е чиста. Не го подлагат дори на съмнение. Не се замискят за нейния път. Къде отива след като попадне в канализацията. По какъв начин се връща обратно, за да се пие пак. Малко хора знаят, че в кладенците водата е чиста. Повечето от тях дори извръщат глави с погнуса. Мислят, че в дълбокото тя се е премесила с пясък и камъни. Не го знаят, а просто разсъждават. А кладенецът дава вода, която веднъж пита от нея винаги ще искат да утоляват жаждата си от там. А ползват водата за поливане. Никой не я оценява, докато не я опознае. Също като при сърцето. Хората отбягват някого. Отиват там, където са другите. При лесното. И Никой не знае какви чувства се крият в дълбокото. Докато не утоли жаждата си за обич.
Явор Перфанов
08.06.2023 г.
Г. Оряховица
Няма коментари:
Публикуване на коментар