Човекът не е огледало, в което другите хора да могат да оглеждат и да виждат себе си в него. Ако някой е свикнал всичко да е като чиста монета, много често остава разочарован. И през ум не му е минавало, че съществуват неизречени думи. Такива, които са скрити от него. Тайната. И ако попиташ хората, всички ще кажат, че мразят лъжата. Колко долно е било това да излъжеш! Как винаги са били искрени с теб и за нищо на света не биха те наранили с неистина. Дори благородна. А виждаш, как умело се крият зад своите тайни. Даже се усмихват. Защото има и такива, които нарочно не показват цялата си същност. Един вид, за да има загадъчност. Да не губят вниманието, когато се разкрият. И понеже човек има способността да говори и нуждата да споделя, то тази тайна стига до ушите на друг. С условието да си остане между тях двамата. Да, но и другият човек трябва да сподели с трети. И така, всички знаят скритите думи, без теб. Защото било тайна. И понеже ти рано или късно ще разбереш, те ще се оправдават, че са криели единствено и само за твое добро. Което, ако се отнася за някой друг, няма да обърнеш внимание. Но щом е за самия теб, ще ти стане криво. Едва ли от тези, които пазят тайна се досещат, че всъщност това е премълчаване на истина. Което само по себе си е лъжа. Това може да предизвика забавяне на реакция на този, от когото се крие нещо. А това би довело до неосъществаване на мечта. Или попадане в опасна ситуация, която да донесе риск. Интересно е, че без усилие може да се изричат обидни думи, в които да има злоба и гняв и умишлено да бъде наранен човек. А много по-трудно е да се изрече истината. Затова хората я определят като сурова, гола и грозна. Защото стига право до сърцето. Не гали очите. Нито слуха. Няма лъжовен привличащ аромат. И когато се казва истината, обикновено реакцията на човека е неочаквана и много бърза. Не може да се предвиди, как точно ще реагира. Но дори и да предизвика страх, то ще бъде за миг, докато лъжата ще трае месеци. Този, който пази тайна от теб ще ти каже, че го прави за твое добро. Защото ти е близък. Ще ти каже и това, че акое е някой случаен човек изобщо не би се занимавал с теб. Но понеже е загрижен, затова се принудил да превърне истината в тайна. Да, точно така, в лъжа. За пореден път можем да се убедим, че животните най-добре ни показват, как да се отнасяме към другите. Едно куче и да ти скъса чехлите, никога не би се скрило. А ще те посрещне с усмихнати очи. Не защото не го е страх. Страхува се, разбира се. Но ти има доверие и се оставя в ръцете ти, дори да знае, че ще се ядосаш от истината.
А най-страшно е, когато има тайни в любовта. Двете не са съвместими и не могат да живеят заедно. Много по-чиста и истинска ще бъде една обич, когато двамата си казват всичко. Дори да има и неща, които не са за казване. Но така, с думи, с разговор, с общуване, всичко може да бъде изяснено и да се знае, кой какво има в мислите си.
Хубаво е да има загадъчност. Да бъде интересно. Да буди въображението. Но нека тези неща да са само във игралните филми.
Човекът трябва да бяга далеч от най-съсипващото отношеният между хората.
Да бъде едната страна от чистата монета, за да има чистота и от другата.
Изобщо да не си помисля да скрива това, което отдалечава хората един от друг.
Тайната.
Явор Перфанов
12.06.2022 г.
Г. Оряховица
Разказът е от "Темата на Явор Перфанов".
https://www.facebook.com/groups/1103111313382365
Няма коментари:
Публикуване на коментар