За пример
От много години съществува твърдението, че хората са най-висшите същества на света. Това го казва човекът. И както при всеки, който се хвали сам за себе си, твърде вероятно е той да преувеличава. Може би смята като основание за своето превъзходство това, че умее да разсъждава. Да взема решения, да носи отговорност. Да работи. Да създава блага за околните. Да се образова и развива интелекта си в помощ на обществото. Но не е необходимо да е с кой знае какво образование, за да се огледа и да види, че истински стойностното е земното. Това, което е просто и обикновено. И когато се замисли малко, човек стига до заключението, че е истински щастлив, когато може да изразява своите чувства. Понеже борбата за хляб и по-добър стандарт отсява приятелите, по пътя си хората често остават сами. И тогава, те се обръщат към природата. Вземат си домашен любимец. Ако нямат възможност, наблюдават как живеят животните. Колко непринуден начин на живот! Едно куче никога няма да имитира радост. То ще се зарадва, когато види стопанина си. Ще наведе глава, щом срещне непознат. Когато е гладно ще яде. Всеки миг за него е ценен. Има доверие на хората и не предполага дори, че може да му се случи опасност. Наслаждава се на слънцето. Утолява жаждата си. Засища глада си. И е щастливо, когато всичко това е навреме. Няма лицемерничене. Няма фалшиви усмивки. Нито неискана показност. Няма високо самочувствие. Нито ламтене или лакомия. Доволно е на това, което има. Една котка обича дома си. Може с часове да я няма, но щом се завърне, тя е склонна да усети стопанина дали има болка. И ако е така, да легне на мястото, което го боли. Щъркелите правят своите гнезда високо над хорските амбиции. И от тях може човек да се поучи. Една и съща двойка се връщат всяка година в тяхното гнездо. Ако се случи нещо с единия от тях, то другият на следващата година се завръща сам. Чак, когато го загуби, тогава може да помисли за нов партньор. Лястовичката обикаля къщата и слага по една точица там, където ще е нейния дом. Изгражда къщата си на място, което е безопасно за нея. Птиците не пазят гласовете си само за тях. Те пеят за всичко, което е склонно да се радва на деня. Конят, колкото и див да е, никога няма да сгази човек, който е попаднал под него. Ще стои с вдигнат крак, но няма да си позволи да го стъпче. И още много примери, от които хората могат да си вземат поука. Нима животните са учили? Или са имали амбиции да се развиват и да показват своето надмощие?
Не!
Това, което те показват е, че всичко вече е измислено.
Че щастието е в това да има малко наивност.
Да се радват на това, което имат.
И е хубаво, хората да не се вземат толкова насериозно, а просто да погледнат как живеят животните.
За пример.
Явор Перфанов
19.06.2022 г.
Г. Оряховица
Няма коментари:
Публикуване на коментар