Дни в забрава
- Здрасти, лельо Стефке! Все те виждам да бързаш. Къде пак?
- Какво да ти кажа, Иво! Аз съм добре, но дядо ти Слави започна да се губи много. Забравя. Не познава дори близките си хора. Докато шетам, той пак излязъл. Аз знам, че ще е покрай реката. Но се притеснявам. Отивам да го прибера.
Иво погледна към черния път, който водеше до брега. Обърна се към възрастната жена и каза:
-Да дойда с теб. Тъкмо ще се поразходя, а не съм виждал дядо Слави отдавна. Преди малко си идваме от града.
Двамата тръгнаха по прашния път. Слънцето залязваше и прибираше бавно малката стрелка във вечерта. Лек ветрец подканяше затоплените листа да се събират на раздумка. Денят бе топъл и хората с нетърпение очакваха прохладата на нощта. Младият мъж спря , когато видя реката. Пое си дълбоко въздух и издиша. До него бе и старицата. На брега съзряха възрастен мъж. Той говореше на събрали се до него патици. Ръкомахаше и се смееше. До него имаше чанта, пълна с малки камъчета. Не обръщаше внимание на нищо друго, освен на реката и на своите приятели от животинския свят. Иво хвана за ръка старата жена и се доближиха до дядо Слави. Тя направи знак да спрат. И изчакаха той да се обърне.
- Тихо! - каза тя. - Да не се стресне.
Направиха още няколко крачки и тя застана до своя съпруг.
- Слави! - рече жената. - Защо си излязъл пак? Притесних се. Не се обаждаш.
Дядо Слави се обърна. Погледна към жена си. Направи опит да помисли нещо и това даде сериозен вид на лицето му.
- Гинке!
- Не съм Гинка! Стефка ми е името. Аз съм ти жена. Съпруга. От четидесет години живеем заедно.
- Да, добре! - каза дядо Слави. - А това момче ни е син, нали?
Иво се усмихна. Видя в очите на възрастния мъж онзи блясък, който показваше чистата душа на човек. Очи, в които се събираха и слънчевите лъчи, и вятъра, а и загубениете в дълбочината на времето спомени.
- Аз съм твоят съсед, дядо Слави! Иво. Помниш ли, как си ме носил на конче като малък? Все у вас стоях, като си идвахме лятото на село.
Старецът замълча. Погледна към реката. Протегна ръка към все още стоящите на брега патици. Сякаш търсеше помощта им. Да си спомни за неща, които искаше, а не можеше. Съпругата му го прегърна с ръка и го погледна в очите.
- Виж, Ленче!
- Не съм Ленче! - каза жената. - Стефка се казвам. Твоята съпруга.
- Добре, добре! Виж, набрах ягоди. Чантата е пълна. Но не ги ядат моите деца. Хвърлям им, давам им, а те бягат.
Иво хвана чантата с камъни, а старецът я дърпаше към себе си.
- Това, дядо Слави са камъни. Какви ягоди! - каза младият мъж.
- Ти ли бе, момче ще ми казваш, какво е! Аз колко неща съм преживял и някакъв келеш ще ми говори, че си измислям. Да се махаш, ясно ли е! Казах, че съм набрал круши. Ясно ли е! И моите дечица не искат да ядат. Какво толкова им направих, че са сърдити!
Сълзи потекоха по сбръчканото лице на стария мъж. Падна на колене. Допря челото си в земята. Удряше с юмруци по твърдата пръст. Патиците се разбягаха. Дядо Слави вдигна галава. Избърса очите си с ръце. Иво и съпругата му го изправиха на крака. Взеха чантата му. Без да види, младият мъж ги изсипа на брега. Тримата тръгнаха по черния път.
- Как сега ще се кача в апартамента? Аз съм на третия етаж. Дали асансьорът работи? А хляб кой ще купи? То май и магазините ще са затворили.
Иво спря. Разтърси стареца, като го хвана за раменете. Мислеше си, че така ще го накара да се осъзнае, къде се намира. Но, когато видя в очите му онази детска наивност, усмихна се и каза:
- Аз ще те заведа у вас, Дядо Слави! Ще се приберете с леля Стефка и ще си почиваш. Знаеш ли, колко е хубаво вечерно време, да седиш и да не мислиш за нищо! Даже ще ви правя малко компания, нямам работа. Ще си говорим.
-Не те познавам, момче! Щом си рекъл, да си говорим. Аз бях набрал кайсии. Но някъде съм забравил торбата.
Стигнаха до къщата, в която живееха възрастните хора. Иво спря пред вратата. Искаше да се усмихне, но не можа. Погледна към старата жена. Сълзите в нейните очи говореха повече от всичко. И нямаше да е толкова тъжно, ако и двамата не помнеха какъв мъж бе дядо Слави преди. Канара. Човек, който не се спираше пред нищо. Ръководил хора. Отговорен. Грижовен.
А сега?
Сега просто живееше дните си.
Дни в забрава.
Явор Перфанов
27.06.2022 г.
Г. Оряховица
:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар