Връзка магданоз
-Добър ден! Заповядайте! Всичко е прясно!
Дядо Велчо с усмивка канеше минувачите да разгледат това, което продаваше. Той идваше рано сутринта. Сядаше на пластмасова щайга. А на други две, върху които бе постелил найлон се намираше неговата стока. Заедно със съпругата си отглеждаха в двора зеленчуци. Преди години са правили зимнина. Но сега вече не намираха сили, а и децата им бяха далеч и не искаха от бурканите, приготвени от родителите им. Жената шеташе вкъщи, а дядо Велчо седеше пред големия магазин. Искаше да е между хората, така поне казваше. А и всяка припечелена стотинка бе добре дошла. Гледаше да не пречи на влизащите в супермаркета. Седеше встрани, но на видно място. Покрай него минаваха какви ли не хора през деня. Виждаше учтиви, намръщени. Усмихнати, начумерени. Всякакви. Млад мъж бе минал сутринта, застанал до щайгите. Отпивал от кафето в пластмасова чаша. Гледал към стареца. Хвърлил си фаса до крака на възрастния човек и заминал. Сянка на огорчение се повила за миг върху лицето на дядо Велчо. Усмихнал се, защото видял жена с дете, които се приближили до импровизираната сергия. Купили доста неща.
В късния следобед, дядо Велчо бе продал повечето неща, които имаше върху щайгите. Той прибираше найлона, когато до него се приближи млад мъж.
- Заповядайте! Остана само магданоза. Пресен е.
Мъжът погледна към стареца, отдръпна се да даде път на стара жена.
- Ще ви го подаря. И без това щях да прибирам - каза дядо Велчо.
- Как така ще ми го подарите. Без пари ли? - попита младият мъж.
- Виж, магданозът колко е зелен. Също като младостта. И свеж.
- Е, значи не бива! Как така ще ми дарите младостта си?
Дядо Велчо се усмихна. Подаде останалата връзка магданоз на младия мъж и каза:
- Младостта, господине се подарява. Хората не се замислят за нищо, когато са млади. Подаряват чувствата си на хората. Даряват силата си на работата. Не жалят себе си и труда си. Който мине край теб и си взема по нещо, сякаш си длъжен да им даваш без да получаваш насреща нищо. Затова, от мен да знаете, младостта се подарява. Чак, когато остареете ще се замислите, на кого давате и дали си струва. Вземете сега тази връзка магданоз. Нека овкуси храната ви. Нито е солено, нито горчиво. Но става по-вкусно.
Младият мъж взе връзката магданоз. Опита се да пусне монета в джоба на ризата на стареца, но дядо Велчо го хвана за ръката и каза:
- Много има да вървите. И по пътя ще се убедите, че съм прав! Лека вечер!
- Благодаря! - отговори младият мъж.
Той тръгна по своя път. Дядо Велчо остави двете щайги до магазина. Взе в ръка третата, с която на следващата сутрин щеше да донесе новата си стока. Вечерта прибираше хората по домовете им. Младите излизаха да подаряват младостта си. А дядо Велчо се прибираше при съпругата си. Там, където старостта подаряваше мигове на уют и спокойствие.
Силната връзка мъжду жена и мъж.
Връзката на двамата старци с техния дом.
Връзка магданоз.
Явор Перфанов
18.08.2022 г.
Г. Оряховица
Няма коментари:
Публикуване на коментар