Дни за почивка
Характерно за човека е, че както може да е нетърпелив, така и да умее да чака. Пет дни от седмицата бърза, Тича, Гони срокове. Доказва се пред колеги и началници. Едва смогва да свърши всичко, което му се налага. Остават му няколко свободни минути на ден, обикновено вечер след работа, в които си прави планове за почивните дни. Първото нещо, което си поставя за цел е да си поспи до късно. Да стане. Да изпие кафето си бавно. Да не бърза да се облича. Леглото му да стои неоправено до обяд. Да си вземе душ и да излезе на разходка. Да не мисли за нищо. Да обядва. След това, както се полага да има следобеден сън. Да яде това, което през седмицата не може. И за следващия почивен ден да се посвети на свое хоби. Да отиде за риба или да се събере с приятели. Да посети някой град. Такива планове се правят всяка вечер от работната седмица. И търпеливо хората очакват тя да приключи. И ето, че първият почивен ден започва не така, както са си мечтали. Събуждат се отново рано, по навик. Стават. Правят си кафе. Изпиват го бързо. Ръцете им, свикнали на работа треперят. Оглеждат се. Виждат, колко мръсно е станало в домовете им. Започват да чистят. Слънцето усмихнато ги гледа и си върви по пътя. И неусетно е станало време за обяд. Хапват набързо. Готвят вечеря през целия следобед. Не спират да вършат едно или друго през целия ден. Провалят им се плановете, но се успокояват, че имат още време за почивка. Вечерят. Погледат малко телевизия. И си лягат изморени. Събуждат се. Втори почивен ден. Пият кафе, вече не бързат. Почистено е. Наготвено. Излизат на разходка. Срещат се с някой познат. И вместо нещо разтоварващо, те си споделят, колко много са се изморили от работата през седмицата. Как парите са малко за труда им. Как не ги оценяват. Връщат се по домовете си. Обядват. Поспиват малко. За вечеря доизяждат каквото са сготвили предния ден. И заспиват. А към почивните дни е нужно да се подхожда с уважение, за да уважат и те хората и да ги заредят с енергия. Да се очакват както се чака цвете да цъфне. Както прелетни птици да дойдат, за да се чуят песните им. Както бебето да проходи, за да има едно щастливо детство. И е хубаво хората да се радват на това. И да знаят, че е временно. Цветята прецъфтяват. Птиците отлитат към топлите страни. А детето пораства и се превръща в голям човек. Така трябва да се приемат и почивните дни. Като нещо очаквано, което в един момент ще приключи.
Какво му е нужно на един човек през дните за почивка?
Време за себе си. Никакво мислене за работа. Защото през седмицата хората имат задължения. Трябва да са адекватни и в кондиция и да са в угода на някого. А през почивните дни цялото време е за самия човек.
Нужни са само няколко неща.
Спокойствие.
Безгрижие.
И още един човек.
Дни за почивка.
Явор Перфанов
20.08.2022 г.
Г. Оряховица
Няма коментари:
Публикуване на коментар