Самотата
Колкото и да се говори за самотата, колкото и да се пише за нея, всеки път тя ще е различна. Понякога носи тъга. Друг път дава увереност. Помага на човека да се обърне към себе си и да си направи раносметка. Къде се намира в момента. Дали е на прав път. Стефан често си задаваше въпроси. Обикновено търсеше отговорите в миналото. Работеше с много хора. Харесваше му динамиката в работата му. И в средата на седмицата вече му се искаше да бъде някъде сам. Дори в собствения си дом. Да прави каквото си иска цял ден. Да не бърза. Да не се съобразява с никого. Да не е длъжен да бъде постоянно усмихнат. Просто да се отпусне. Да си полежи пред телевизора. Дори да не го гледа. Да не мисли за нищо. Той живееше сам. Имаше близък човек, с когото си споделяха всичко. Но всеки си бе в своя дом. Затова Стефан не се ччувстваше самотен. Знаеше, че има на кого да разчита и в лошо, а и да споделя хубавите мигове. Не бе предполагал, че желанията и мечтите могат да се сбъдват. Почивен ден. И той бе останал сам. Събуди се. Усмихна се. Слънцето изгряваше с първите глътки кафе. Стефан побърза да се облече. Но се сети, че няма да ходи на работа. Спокойствие. Така мечтано и чакано. Изпи кафето си. Потърси си работа вкъщи. Изчисти места, които му се видяха мръсни. Седна на дивана. Пусна телевизора. Един час безгрижие. Опита се да не мисли за нищо. Но не успя. Отново си задаваше въпроси. Дали бе изживял пълноценно дните си досега. Дали е успял да се справи с предизвикателствата. Поиска да звънне на близкия човек, но бе твърде рано. Почувства се самотен. Объркан. А толкова искаше да остане сам поне за един ден. И разбра, че трябва да внимава със своите желания. Че един ден те се сбъдват. Почувства се толкова безпомощен, че му идваше да се облече и да излезе навън. Да бъде в движение. Да усети свежия въждух. Да се разсее. Видя самотата в нейния тъжен вид. Погледна през прозореца. Нямаше хора на улицата. Остана си вкъщи. Замисли се. Все пак това искаше. Да остане със себе си. Започна да разглежда стари снимки от албумите. Подреждаше ги. Усети, че спомените му го топлеха по някакъв начин и потъна в тях. Сякаш бе страничен човек, който се радваше на чужди истории и преживявания. Все едно гледаше филм. Погледна на самотата по друг начин. Като приятел. Тя му помагаше да разбере много неща. Даваше му съвети да забави своите крачки. Да не бърза. Да осъзнае, че всичко зависи от него. Да не търси вина в другите за своите трудности. За това се появяваше самотата. Да създаде равновесие. С отговори на въпроси, които той си задаваше.
- Самотата не е толкова страшна, когато си приятел с нея - каза Стефан. - Тя няма да те подведе. А ще ти покаже правилния път.
Явор Перфанов
27.11.2022 г.
Г. Оряховица
Разказът е от " Темата на Явор Перфанов".
Няма коментари:
Публикуване на коментар