Зима. Навън бе толкова студено, че въздухът се спираше пред носовете на хората и се вдишваше на кристали. Павел се бе събудил отново рано, макар и да знаеше, че е в почивка. Той не бе свикнал да е свободен през седмицата. Мръзнеше по обектите. Работеше. Чувстваше се пълноценен, когато бе сред хората. Този ще го закачи, другият ще каже някоя шега. Осмисляше си деня с нещо полезно. Но така се случи, че по никое време Павел бе в почивка. Почти по средата на седмицата. Бе много стуфрн ден. Младият мъж си направи план. Кафе. Помисли какво можеше да свърши. Започна да чисти стаята, в която спеше. Пусна прахосмукачка. Стигна до средата. Хрумна му да изпърше праха, но бързо се отказа. Запали камината. Отвори прозореца да се проветри. Несъзнателно в съзнанието му се прокрадваха мисли, които го натъжаваха. Мислеше си за близки хора, които вече ги нямаше. За това, че работее, а все не му стигаха парите. За пропуснатите възможности в името на сигурното за прехраната му. Мисли, които в работен ден нямаше. Страх нахлуваше в сърцето му. Присвиваше го корем. Искаше да излезе от своя дом, който в момента чувстваше тесен. Да подиша чист въздух и да му олекне. Показа се през отворения прозорец. Наистина бе много студен ден. Затвори го. Облече се и излезе.
- Как умеят другите хора да си почиват? - каза си Павел. - Да седнат спокойно до камината. Да пият едно кафе. Да се излежават пред телевизора и да ядат пуканки. Не се ли страхуват от едно или друго? Каква е тази сила, която имат да се усмихват и да са спокойни? Не знам.
Павел излезе от своя дом. По улиците нямаше много хора. Всеки бързаше по работа ил по задачи. Дори коли нямаше много по главната улица. Част от мислите на младия мъж замръзваха със студа. Павел вървеше бавно. С всяка крачка се чувстваше по-спокоен. Не бе свикнал да стои на едно място. Мина покрай работното си място. Усмихна се, защото знаеше, че на следващия ден отново щеше да бъде на работа. Седна в заведение за бързо хранене. Изяде една топла супа. Постоя малко там и се вглеждаше в лицата на посетителите. Видя, че и те бяха като него. Хора, които имаха своите мисли и страхове. Поразходи се още малко в близкия парк. И когато се прибра бе вече вечер. Сложи в камината няколко дървета. Вечеря. Седна пред телевизора. Водя колко е часа. Въздъхна с облекчение, че само един сън го делеше от новия работен ден.
Явор Перфанов
09.02.2023 г.
Г. Оряховица
Няма коментари:
Публикуване на коментар