Боклуци
Няма изделие, което да е създадено да бъде отпадък. Всяко нещо е полезно и нужно в даден момент. Някой го е създал. Друг му се е радвал. Или пък го е използвал, за да си изкарва хляба. Тези продукти са украсявали витрините. Подредени на етажерки. Привличали вниманието на клиентите. Дори някои хора са спестявали дълго време и тогава са ги купували. Но колкото и да е хубаво едно нещо с времето то става непотребно. Хората му се насищат. Използвали са го вече. Няма очарованието на новото. Минават край него с досада. Понякога се случва да се събуди спомен. И при едно разсчистване и подреждане то се превръща в боклук. Изхвърля се в контейнерите за смет. Там, където прелива от такива изделия, които в началото са били желани. Ухажвани. Чакани. Докато им се наситят. Минава човекът и вижда боклуците. Прави гримаса на отвращение. Сякаш никога не е използвал нещо от сметта. Запушва си носа. Обръща си главата на другата страна. Отива в магазина да търси това, което след време ще стане боклук. Колко е сходно това с пътя на човека! Хората го ценят и уважават, когато се запознават с него. Радват му се. Търсят причина да се срещнат и да си говорят. Той е щастлив. Чувства се нужен. Но идва момент, в който усеща как хората го заменят с друг. Вече не го търсят. Забравят да му се обадят. Чува как го наричат зад гърба му. Те са му се наситили. Изцедили са всички, което им е било нужно. Станал е непотребен. За тях, той е просто боклук. Човек, от когото нямат нужда. И който и да мине покрай него ще забележи, колко е захабен и смачкан. И малко от хората ще се опитат да си го представят като радостен и нужен човек. Не е задължително боклукът да е свързан с мръсотия. Това са вещи и хора, които вече нне са нужни на никого. Освен на други боклуци като тях.
Явор Перфанов
09.03.2023 г.
Г. Оряховица
