Все още е хладно. Облаци се събират на сладка приказка. Може би одумват зимата, че носи толкова студ. Че допуска до себе си няколко топли дни, в които човек се наслаждава на слънчевите лъчи. И колко им трябва на хората, за да решат, че скоро ще се стопли. Но тя е упорита Радва се по свой начин, че все още има силата да накара всички да се съобразяват с нея. Понякога вали. Не сняг, а дъжд. Изненадващо, без никой да го е очаквал. Мартенският дъжд е като срамежлив мъж. Пристъпва плахо. Говори тихо. Кратко. Хладен е. Може би е преживал достатъчно студ и е предпазлив. Намокря земята. Гали мръзналите доскоро клони на дърветата. Радва се на излезлите без чадъри хора. Пуска по якетата им своите капки. Никой не се сърди на мартрнския дъжд. Хората знаят, че той не е толкова студен и е предвестник на затоплянето. Обичат го. Посрещат го и го изпращат с усмивка.
Явор Перфанов
03.03.2023 г.
Г. Оряховица
Няма коментари:
Публикуване на коментар