"От главата" - Разказ от Явор Перфанов

 

От главата

- Виж! Колко е хубаво времето! Лято е. Слънце. А ти си навел глава. За какво толкова мислиш?

Младият мъж погледна стареца в очите и каза:

- Не знам дали си внушавам, но ме е страх.

- От какво се страхуваш? Млад си. Работиш. Имаш сили.

- Все си мисля, че ми има нещо. Че съм болен. Нали виждам хората как се оплакват. А казват, че по човека ходи.

Старецът се усмихна. Погледна към небето. Докосна по рамото младия мъж и каза:

- Момче! Да се стягаш. Губиш си времето в страх. Никой няма да ти го върне. Не искаше ли преди няколко месеца само да има слънце? Ето, грее. Можеш ли да вървиш? Можеш. Работиш ли? Работиш. Какво толкова искаш?

- Не искам, просто ме е страх.

- Не бива. Двамата с теб сме част от този толкова кратък разказ. И ще ти кажа само, че всичко е от главата. Промениш ли си мисленето няма да те е страх.

Явор Перфанов

28.06.2023 г,

Г. Оряховица

Силата на празните думи - Разказ от Явор Перфанов

 Силата на празните думи

Празните думи са едно от малките неща, които са лишени от съдържание, а струват скъпо. Те не са като обещанието. Всичко може да се случи и то да не може да се изпълни. Празните думи се изричат с пълното съзнание, че някой може да повярва в тях. Да се гледа в очите и да му се говорят нереални неща по начин, по който изглеждат истински. И интересното е, че и двете страни вярват на тези думи. Само, че едната се забавлява, а другата е наранена. Защото идва един момент, в който всичко излиза наяве. А това е толкова скъпо, защото струва времето на човек прекарано в мечти. Празните думи са в лускозна опаковка. Привличат вниманието. И човекк без да иска отхвърля онези неща, които са истински. А те винаги са прости. Обикновени. На тях се крепи любовта, приятелството и отношенията между хората. Докато са лъскави, празните думи раждат мечти. След това сриват до основи. И скриват усмивката. Човек си обещава повече да не вярва на тези неща. До следващият път.

Явор Перфанов
27.06.2023 г.
Г. Оряховица

"Романтикът Юни" - разказ от Явор Перфанов

 Романтикът Юни

Жена върви в парка сама. Загадъчна усмивка. Явно се връща в миналото. Всеки спомен носи носталгията по нещо вече отминало. Рокля. Дълга. Почти опира в земята. Жена, която сякаш никога не е имала име. Цветята дори се обръщат и я гледат. Събрала красотата на цъфтежа на дървета и цветя, тя върви бавно. Стъпва уверено. Усеща погледите на всички върху себе си, но не се обръща. Може би си мислят, че е надменна. Но тя е влюбена. И е над тези земни неща. Не обича мъж. А всеки миг, който е част от нейните дни. Колко е плакала. Колко дъжд е имало в очите й. Колко бури са се разразявали в моминското сърце. Колко вятър се е блъскал в мечтите й. Само тя си знае. Това е пролетта.
Мъж върви в същия парк. Сам. Усмихва се, сякаш си представяше бъдещето. Чувстваше се добре. Енергичен. Правеше си планове. Радваше се, че те се реализираха с лекота. Имаше чувството, че ако стисне камък ще го натроши на парчета. Изпъчил гърди, той не си даваше сметка, че нищо не зависи от него. Че не знае какво ще му се случи през деня. Облечен неглиже. Във вид, който не впечатлява, но го кара да се чувства удобно. Маратонки, по които имаше следи от много път. Весели и безгрижни очи, които попиваха всичко, което виждаха по пътя. Той бе уверен. Знаеше, че има много слънце около него. Това е лятото.
Юни бе взел и от пролетта, а и от лятото. Чувствата му преливаха от сърцето. Сменяше си настроенията през час. Понягога му бе тъжно. Спомняше си за уюта в дома, когато все още навън бе студено, а в стаята се носеше аромат на чай. Бе го била градушка много пъти. Когато се доверяваше сляпо на тези, които обичаше. Буря бе разбивала сърцето му. Но той не спираше да върви. В пътя виждаше романтика. Цъфтящата лавандула. Зеленина. Все още свежа, преди да пожълтее. Толкова много цветове. Можеше да види и дъга. След час вече е весел. Толкова слънце. Топло. Дебелите дрехи са вече в гардероба. И да завали ще се скрие някъде по къси ръкави или ще върви безгрижен под дъжда. Ще се влюби. Защо да не обикне. Топло е. И никой вече не зъзне от студ, а и от страх. С мечти, които знае, че ще сбъдне с лекота. Това е Юни. Дете на пролетта и лятото. Месец, в който човек разбира, че да си романтик не е да се лигавиш с думите. А да преживяваш всеки един миг.

Явор Перфанов
19.06.2023 г.
Г. Оряховица

Кладенчова вода - разказ от Явор Перфанов

 Кладенчова вода

Хората минават край него. Изглежда забравен от всички. По дървеният му капак кацат птици. Вятър брули стените му отвън. Дъжд го вали. Слънце го грее. Но той стои гордо някъде далеч от човека. Не се натиска да даде това, което има. Кладенецът знае, че който поиска може да си вземе. Хората обичат да им е лесно. Утоляват жаждата си с питейна вода от водопровода. С чешми с лъскави кранове. С блестяща от чистота мивка. И понеже външният вид лъже, те пият от водата от градската мрежа. Вярват, че е чиста. Не го подлагат дори на съмнение. Не се замискят за нейния път. Къде отива след като попадне в канализацията. По какъв начин се връща обратно, за да се пие пак. Малко хора знаят, че в кладенците водата е чиста. Повечето от тях дори извръщат глави с погнуса. Мислят, че в дълбокото тя се е премесила с пясък и камъни. Не го знаят, а просто разсъждават. А кладенецът дава вода, която веднъж пита от нея винаги ще искат да утоляват жаждата си от там. А ползват водата за поливане. Никой не я оценява, докато не я опознае. Също като при сърцето. Хората отбягват някого. Отиват там, където са другите. При лесното. И Никой не знае какви чувства се крият в дълбокото. Докато не утоли жаждата си за обич.

Явор Перфанов
08.06.2023 г.
Г. Оряховица