"Думите цъфтят през всички сезони".

        Книгата излиза от печат през 2021 г. Автори са Миглена Хаджипенчева и Явор Перфанов. Стихотворения, импресии и разкази, в които са вплетени гледните точки на жената и мъжа. Книгата е разделена на 4 части, както са и годишните сезони. Страниците са в различен цвят. Някои от произведенията са по рисунки на художниците Станка Вълчанова и Александър Филипов. Картините им са представени като QR код. Книгата има няколко представяния в различни населени места в страната.

    Представям ви няколко от произведенията в книгата.

ПЪРВА ПРОЛЕТ

И все пак тя дойде. Ето я пролетта. Красива, чиста и

невинна. И заедно с нея пристигна надеждата за топлина и

доброта. Пролетта пристъпва бавно. С грациозната походка

на красива жена, която знае, че всички я гледат. Върви и

докосва с дъха си всеки един човек. Вдишва мечтите му и ги

издишва като съвсем реални и възможни неща. Казва му, че

има сили да сбъдне всичко, което е в сърцето му. Толкова

чиста, че дори слънцето може да се огледа в нея и да подари

лъчите си на жадните за живот цветя и дървета. Тревата

знае, че е ненужна, но също се надига от пръстта и се радва

на енергията, която природата дава на света през този сезон.

Пролетта не познава злобата. Не се мръщи, когато

разбира, че всъщност на нея се пада отговорността да събуди

всичко, което е замръзнало през зимата. Това, което няма

бъдеще, си остава в студените дни. А което може да носи

обич, върви заедно с пролетта.

Човек също се събужда. Разбира кое може да загърби.

Осъзнава кой го е обичал. И което е издържало през зимата,

остава завинаги. А другите, били с него временно, колкото

да запълват някаква липса, остават далеч в спомените му. И

вече гледа това, което е красиво. Това, което е чисто. Защото

знае, че няма как да вирее там лъжата. Радва се на слънцето.

Щастлив е, че е част от този шедьовър, който може да бъде

нарисуван само и единствено от пролетта.

Тя е пълна с енергия. Но в същото време носи

спокойствие. И когато сме уморени, е достатъчно да

погледаме за час пъстрите цветове, за да не потънем в

сивотата на ежедневието. Пролетта не ни обещава хубаво

време. Тя може да живее и с дъжда, и с вятъра, понякога

дори с отиващите си снежинки. Но тя е дала дума, че след

като събуди всички сетива, ще дойде лятото. Ще вземе

дебелите дрехи, шалове и шапки и ще си тръгне. Но не и преди да се убеди, че в сърцата на всички има място за

топлината на горещите летни месеци.

Пролетта е единственият сезон, когато колкото и да ти

е тъжно, можеш да се разсееш за минута и да се усмихнеш.

Тъгата се превръща в песен, припявана от птичките. И като

погледнеш колко пчели работят, колко калинки си търсят

пътя, си казваш, че дали ти е тъжно, или не, животът си

върви и всеки си върши това, което му е отредено.

Осъзнаваш, че по-добре да живееш с усмивка, защото така

ще решаваш проблемите си, които и без това си имаш в

ежедневието. Пролетта е красива. И като всяко хубаво нещо

може да бъде използвано от лоши хора. Могат да изкоренят

дървета, да късат цветя. Да хвърлят боклуци. Могат да

живеят с мисълта, че още е студено, и да сеят лед в сърцата

на другите. Но топлината на пролетта бързо топи тези лоши

мисли и ги превръща в ръце, протегнати за очаквана

прегръдка. Такава, каквато може да ни даде само вярата, че

слънцето ще е тук за дълго. А когато има вяра, има и

надежда. А щом двете са тук, значи в нас е и любовта. А

какво е този свят без любов? Нима можем да живеем без

обич? Пролетта ще отговори, че не. И ние ще се съгласим с

нея.

Вече е пролет.

Навън.

И вътре в нас.

Явор Перфанов

УСЕЩАНЕ

Сутрин е свежо. Изгревът носи светлина. Мечтите се

връщат и летят като пеперуди, нали за тях животът е, когато

е светло. Надеждата за красиви мигове в този ден и

желанието да са над нещата в полет, дава сила на крилата и

красота в очите на околния свят. По нищо не личи, че това

може да е лъжа. Че само след няколко часа слънцето ще грее

толкова силно, че да не може да се стои под него.

Привързана към светлината, но изплашена от горещия

въздух, пеперудата осъзнава, че си прилича с лъжата.

Отстрани изглежда красива, но всъщност, дълбоко в себе си,

е нелицеприятна гледка. И тогава тя се стреми да бяга далеч

от лъжовните думи. Макар че са част от нея. И колкото и да

обича светлината, пеперудата е принудена да се скрие на

сянка и да се наслаждава на слънцето, без то да я изгаря.

Опитва се да лети, но самата мисъл за лъжата я спира и

красивото създание казва:

„Знам, красива пеперуда е лъжата.

Волна в простора лети ли, лети.

Хванеш ли я, болна трепва душата –

усещайки края на пъстри мечти.

Лъжата пробожда – като с карфица

разперени, волни, силни крила.

В хербария летен с осанка - кралица

истината плаха, красотата възпя.”

Осъзнавайки, че повечето неща от живота са лъжа, тя

предпочита да го живее така, защото след време в хербария

на миналото ще изглежда като един красив миг.

Лети за мига.

Щастлива е за мига.

Живее за мига.

Миглена Хаджипенчева

Явор Перфанов

Любовта като душевно извайва през погледа на жената и мъжа.

ИЗВАЙВАНЕ

Казват: Тялото е твоят дом. Начинът, по който се

грижиш за него, определя самочувствието ти и пробужда

вдъхновението в душата.

Замислих се дали не е време да отстраня натрупаните

прищевки и капризи. Единственият начин да забравя за

тяхното съществуване, е да кажа: „Не!” на изкушенията.

И разсъждавайки върху изграждането на новото си Аз,

открих една прекрасна мисъл на писателя Андре Мороа:

„Красотата на тялото без достойнствата на душата ще

измами вашите надежди.”

В миг стената от въпросителни, която бях издигнала,

се срути.

Време е да разчистя и подредя мислите си. Прилежно

да сгъна и да прибера онези от тях, носещи спомен от

неуспех или тъга, и да извадя наяве другите – цветните,

които като дъга ще красят духа ми.

Време е да сложа ефирно перде на прозореца на

душата си, за да не надничат през него чужди очи, и ще го

открехна, когато открия този, който пожелае усмивката ми,

за да я пази като скъпо бижу в сърцето си!

Едва днес се вгледах в очите си. Колко влага се е

насъбрала! Непременно ще се избавя и от нея. Фино ще

почистя и лицето си от солта, стичала се по лицето, а с нея

ще събера и шепа наивни бръчици.

В замяна ще развеселя погледа си с цветя от вида

Топлолюбиви. Ако трябва, сама ще ги рисувам, но няма да се

лиша от този ярък акцент, който несъмнено ще подчертае

моята усмивка.

В библиотеката на сърцето си съхранявам различни

книги, но най-многобройна е колекцията от любовни

романи. Едни са написани от мен самата, други – подарени.

Времето е запазило някои от тях в добро състояние, има и

поокъсани, но все още усещам специфичния им аромат,

разгръщайки страниците. Не подценявам стойността на

книгите, но ще запазя само тези, в които главната героиня

съм аз, а действието се развива увлекателно, с чувство за

хумор.

Вътрешният глас ми подсказва, че е време да отделя

място и за детска литература. Най-ценната, която с

посланията си ще промени възгледите ми за живота.

Ще изтупам праха от чувствата си. Ще оставя

нежността си, закачена на някой случаен клон. Знам, ще я

разпознае онзи майстор скулптор, който, докосвайки я с

грубите си пръсти, ще изрече: „Това е тя! Ще извая с обич

нейната душа.”

И когато с него се срещнем, нека е зима. В ръцете си

да носи само шепа сняг. В топлите му длани той ще се стопи,

а водата – в шепите сбрана, жаждата ми за уют ще утоли.

Ще отпия от тази жива магия, за да се „захване”

нов живот.

А вие успяхте ли да подредите своя дом?

Поздравявам ви!

Миглена Хаджипенчева

ТАЙНАТА НА СКУЛПТОРА

По лицето ти сякаш скулптор изрязал

бръчици малки с вълшебно длето,

където животът сърцето белязал

по пътя от болка до силна любов.

И скулпторът тръгнал по тези пътеки,

спъвал се в камък, вървял по ръба.

И стигнал до там, където не всеки

е стигал – до твоята чиста и нежна душа.

Щом те погледнал, безумно се влюбил,

забравил за буря, вятър и мраз.

Целунал те и длетото изгубил:

„Ти си любима, а скулпторът – аз.”

Явор Перфанов