Майсторът
Наближаваше обед. Слънцето силно грееше и не даваше на вятъра дори да шепне със своята свежест. Марин зидаше дувар. Стар майстор, от много години в занаята, не бе овладял само това да може да крие потта, с която изкарваше прехраната си. Той работеше сам. Бе изкопал основата. Отлял бетона и вече зидаше. Ръцете му не усещаха тежестта на камъните. Оглеждаше всеки един от тях и щом му легнеше на сърцето, знаеше, че мястото му вече е намерено. Подреждаше камък по камък. И често поглеждаше назад, за да види какво е оставил след себе си.
- Хайде да обядваме! - каза възрастна жена, която бе дошла да извика майстора.
Марин вдигна глава и отговори:
- Не ми е в пазарлъка да ме храните, не съм свикнал така.
-Хайде, хайде, ще ме обидиш. Знаеш ли кога съм станала, за да готвя, а си и изморен вече. Тъкмо ще си починеш малко. Ще обядваме всички. Аз, синът и снахата, днес не са на работа. Ела. У дома, който работи яде. Така знам аз, имам ли майстор, трябва да го нахраня. Идвай!
Марин тръгна след жената към къщата. Изми се на чешмата и седна на един от столовете до голямата маса. Махна шапката от главата си. Седнаха и другите хора от семейството на собствениците на къщата.
- Една ракия ще пиеш ли? - попита мъжът на старицата.
- Не! Когато работя не пия.
Започнаха да се хранят. Всички от фамилията се опитваха да заговорят строителя. Да го подпитват за живота му, за работата, за всичко, което се сещаха. Но той мъчаливо се хранеше. И отговаряше кратко. Синът на възрастните хора се усмихна и каза:
- Прав се оказа съседът ни, бай Иван. Когато търсихме майстор, той препоръча теб. И толкова те хвалеше, че чак ни се стори някак фалшива работа. Нали няма перфектни хора. Но сега се убеждавам, че сме направили правилния избор. Няма хора за работа, такива съвестни и изпълнителни.
Марин също се усмихна. Преглътна залъка си и каза:
- Аз нямам нищо против младите хора. Но някак сега са по-учени. Философстват много. Едни думи използват, които са чужди за много хора, които правят ремонти. Изкарват работата толкова сложна, че да измъкнат повече пари. А тези измислени думи са като новите материали и инструменти, не може да им се вярва много. Строителството е такъв занаят, че всичко което се прави се знае от години.
Семейството се хранеше и слушаше стария майстор, който вече не се срамуваше. Той продължи своите мисли на глас:
- Аз нямах възможност да уча. Родителите ми с много труд ме отгледаха. И мен, а и братята и и сестра ми. И така се случи, че от малък се наложи да работя. Но тогава имах много сила и не усещах умора. Започнах да усвоявам тънкостите на занаята. Смогвах на трима майстора да им давам вар, за да мажат. И ми оставаше време да се уча. После бях в бригада. Даже, когато работехме по къщи, до мен слагаха един възрастен майстор. Ей така, за да имат доверие собствениците. Като ме гледаха младок, какво ли са си казвали? Сигурно, че няма да свърша работата както трябва. И така лека полека научих занаята.
- Искаш ли още супа? Яж де! - каза старата жена.
- Мамо, не го пришпорвай човека, остави го да се храни спокойно! - каза синът.
Марин се усмихна и продължи да яде.
- Така каза комшията. Че бавно работиш, но каквото направиш става един път - каза снахата.
Майсторът погледна към старицата и рече:
- Видя ли сега? Ако работя бързо ще направя беля, както и при яденето. Караш ме да излапам супата за няколко минути. А така мога да се изцапам. А някои лекета не се мият.
Всички край масата се засмяха. Слънцето прижуряше. Тревата дори не трепваше. Денят спеше своят следобеден сън.
- Майсторе! - каза синът. - Ти ще направиш дувара, аз знам. После искаме и баня. Имаме и две стаи. За старите и за нас. Ако можеш, недей поема друга работа остани тук. Виждам, че си знаеш работата. Я гледай, ще кажеш че всеки камък си знае мястото и другаде няма къде да бъде.
Марин се усмихна. Обърса си устата с ръка и каза:
- Майсторлъка в строителството е да не се чудиш много. Трябва да си уверен. Колкото повече галиш един камък или фаянсова плочка или каквото и да е, колкото по ги нагласяш, толкова се изкривяват и стоят както те си искат. Така е и при хората. Ако си мекушав, много ясно, че ще ти се качат на главата.Майстор ставаш, когато добиеш увереност. Сега работя у вас. Ще ме помните няколко години. После, който дойде да живее тук, даже няма да знае как се е казвал майсторът. Но поне това ми утеха, че ще радва нечии очи дълго време. Пък и аз съм свикнал на хамалия. Знаеш ли, колко пъти ми се е изскало да се облека официално, с чисти дрехи, да изляза между хората и аз. Опитвал съм. Но като не работя и не знам къде да си сложа ръцете. Някак ми е неестествено да си почивам.
Марин стана от стола си. Отиде до чешмата. Изми си лицето. Обърна се към стопаните на къщата и каза:
-Благодаря, за обяда!
Сложи си шапката и заедно със слънцето тръгна към зида, който очакваше следващия тежък камък. Хората виждаха само гърба му, а потта, която изкарваше хляба си, попиваше в твърдата земя. И както той знаеше колко струва една монета, така и работата обичаше този човек, който я взимаше присърце.
Майсторът.
Явор Перфанов
05.06.2022 г.
Г. Оряховица
Снимка: Интернет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар