Казан за ракия

Времето бе студено. Около три градуса сутринта. А и мъглата допринасяше да се усеща още по-хладно. Началото на декември предвещаваше все по-мразовити дни. Нямаше сняг, но зимата идваше. Михаил и Стефан се бяха разбрали да се видят сутринта пред дома на едния от тях. Той бе напълнил около тридесет кофи с остатъка от виното, което бе направил. И колкото бе буйно то, толкова джибрите бяха тихи и спокойни. Очакваха реда си, за да се превърнат в ракия. Михаил пристигна в уреченият час. Имаха уговорка с ракиджийницата да бъдат там към единадесет часа. Разполагаха с време. Лицата им бяха зачервени от хладната сутрин. Кофите тежаха, но с лекота ги товареха по две в ръчна количка. И единият от тях тикаше, а другият придържаше кофите по пътя им до колата. Знаеха, че това не е работа, а бяха колеги. И въпреки всичко, те се отнасяха към материала с нужното уважение. Стефан погледна багажника на колата, усмихна се и каза:

- Напълнихме го, а?

- Е, нали затова си го гледал това лозе! - каза Михаил.

Автомобилът бе готов за тръгване. Двамата приятели се качиха в него. Стефан завъртя ключа на таблото и колата тръгна към казана. Спря точно до рампата, на която се товареше материалът.

- Имаме още време - каза Стефан. - Дай да разтоварим кофите. Нека са готови.

Смъкнаха смачканите гроздови чепки. Оставиха ги да са готови да попаднат в гърлото на казаните. Облечени в дебели дрехи двамата мъже влязоха в ракиджийницата.

- Е, то тука било топло! - каза Михаил. - Аз си мислех, че ще е като навън.

- Ти как искаш да е! - каза Стефан. - три казана, всички подгряни от пелети.

На масата до казаните бяха седнали трима възрастни мъже. С бръчки по лицата, облечени с пуловери и съблякли своите якета, които бяха оставили по облегалките на пейките край масата. Михаил и Стефан седнаха до тях. Ракиджийницата имаше работник, който наливаше джибрите в казана в улей отвън.

- Е, какво нещо са съвременните технологии! - каза един от възрастните мъже. - Плочките ми плочки. Чистотата му е чистота. Преди какво беше? Ако знаеш, какъв пушиляк беше. Това е българското. Обичай, нали знаеш? Правиш каквото правиш през годината, ще си подготвиш и свариш ракия. Нали си чувал, че което не се лекува с ракия няма оправяне?

- Така е! каза Стефан.

На Михаил му бе интересно всичко, което се случваше около казана. Огледа се. Разгледа частите. И най-вече се раадваше на топлината в помещението.

- За първи път присъствам на варенето на ракия - каза той. - Досега все съм си пийвал вечер по малко. Но ми бе интересно, как се приготвя?

- Е, що не питаш бе момче? - каза един от възрастните мъже. - Това си е цял обичай. Сега ще ти кажа. То, пиенето на ракия не е така, както изглежда. Да се нахвърля човек и да забрави миналото си. Това е тънка работа. Да събереш гроздето. Да си му поговориш в бидоните. Не е така, както си мислиш. Тя, технологията е една и съща, сам, че сега е по-чисто. Материалът завира. Минава през медните тръби. Те са студени. И това, което се получава от топло на студено и се казва конденз, това ти е ракията. Изтича се в бутилките и си я прибираш. Някои казват, че в момента тече скандал. Други казват, че е утеха. Гроздето не е виновно за това. Пиячите са тези, които дават цвят на ракията.

- Вие, старите много знаете, ама май сте прави! - каза Стефан.

- Прави са! - отговори Михаил.

Всички се засмяха. Ракията намираше място в домовете на своите стопани. Тя им бе както добър съветник, така и строг господар.

Докато бе в казаните за ракия.

Явор Перфанов

02.12.2022 г.

Г. Оряховица